Снимка 1

При разпробиване на предварителния отвор в дъската е необходимо да се съблюдава той да е със същата дълбочина, с каквато дължина са пробните тела. Ако отворът е по-дълбок, по време на сушене ще се образува торбичка с повишена влажност, която провокира грешки във влагоизмерването на дървесината.

След всеки цикъл на сушене е препоръчително контактната част на пробното тяло да бъде внимателно почиствана от образувалия се окислен слой. При замърсяването на контактната част електросъпротивлението расте и се увеличава грешката в стойността на влагоизмерването. На снимка 2 се вижда ясно по-тъмния слой образувал се вследствие на реакцията между пробното тяло и веществата в дървесината на дъба.

Снимка 2

Снимка 3

Мислената линия свързваща двете пробни тела винаги трябва да е напречна на посоката на дървесните жили, освен ако не е указано друго от производителя на измерващата техника. Свързано е с различната елекропроводимост в радиалнато, тангенциалнато и смесено сечение на дъските, които подлежат на сушене.

На снмка 4 може да се проследи сравнително нормално протичане на процес на сушене на дъски от дъбова дървесина. Контролират се следните параметри: температура на въздуха (червена крива), влага на въздуха (синя крива) и влага на дървесината в пет точки (петте криви в долната част на графиката). От графиката се вижда, че при постепенното увеличаване на температурата на въздуха намалява неговото влагосъдържание, респективно влагосъдържанието на дъските.

Снимка 4

В края на процеса се забелязва проблем с поддържане на температурата в камерата, което води до временно увеличаване на влагосъдържанието на въздуха. Възникналия проблем може да бъде технически (спиране на електрозахранването например) или субективен (нарушаване на производствените правила). Тъй като отклонението е за къс срок от време не се е отразило върху влагосъдържанието на дървесината. В противен случай е възможно да възникнат напрежения в дъските.